На кръстопът
На кръстопът душата ми се озова
и няма страх по-силен от това,
с мъгла безкрайна във смъртта си да се слееш
или живот изгубен вече да живееш.
И чувствам само тежка празнота,
с която нямам сили да живея,
аз искам да си върна любота,
дори и в адска болка след това да тлея.
И по-добре от спомени да се раздираш,
да чувстваш как от любовта умираш,
отколкото да позволиш на самотата
безчувственост да влива във душата.
На кръстопът душата ми се озова
и там с безкрая ще се слее,
защото тя смъртта си не избра,
дори да знае, че не може да живее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
