21.06.2019 г., 22:00

На кънки в Ада...

343 1 0

 

На кънкѝ в Ада...

 

... Кои сме ние?... И защо сме тука?...

Земята кой посочи ни за дом?...

Живеем тайно в някаква пролука

на Времето, а готвим ѝ погром...

 

Преди да сме започнали да мислим –

привлечени от нейния пейзаж,

от планините и реките чисти

ли взели сме я с вик: „на абордаж!

 

Не канени дошли сме на Земята,

пресрещайки я в Звездият ѝ ход

и дълго сме я мъчили горката

да пригодим към нашия живот;

 

горите ѝ без жал да обезлистим,

цветята да залеем със бетон

и да опашем цялата във писти...

... А беше обещана ни за дом!...

 

Реките ѝ дори текат кафяви,

но глухи сме за жалният ѝ тон...

Каква била е, даже тя забрави...

... А беше обещана ни за дом!...

 

В небето черни облаци се вият

и сажди падат вече вместо дъжд

и трупат се, и скоро ще покрият

те цялата Земя нашир и длъж...

 

На Слънцето закриват светлината

и вече на военен полигон

Планетата превърнахма... Земята!...

... А беше обещана ни за дом!...

 

И откогáто пише се История,

а може би дори и от преди

войните са войни, не алегория

на слава завещана от деди!...

 

Не вързан луд се винаги намира

в делириум за Слава откачил

(а Лудостта ни само не умира!)

да палне сам фаталния фитил...

 

Понеже с интелекта се гордеем

Земята можем даже да взривим...

Какво му мислим в Лудостта се реем,

че нови Светове ще покорим!...

 

... А някога цветя със чар цъфтели

в това, което сме нарекли: „Рай...

... но Динозаври преди нас живели

владѐейки площта открай докрай,

 

обаче те не дръзнали Земята

да подчинят на цялата си власт

и днеска ако съдим по делата:

--били са с разум, повече от нас!...

 

... Понякога загледан в необята

и в звездният керван в нощта извил

си мисля, как е сбъркал Бог, когато

е взел, че Динозаврите избил...

 

Планетата те щяха да опазят

такава, както Той я бе създал:

красива и с цветя, но и с онази

божественост, която бе додал...

 

* * * *

... О боже!...Господи!...Творецо скъпи,

Земята за да има бъднинѝ

и имаш власт Съдбата да отстъпи

те моля: „Динозаврите върни”...

 

...А нас ни изпрати като награда

с последната ракета в Пустошта:

с кънкѝ да се пързаляме във Ада

в оставащия миг от Вечността...

 

24.05.2017.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...