На късмет
За чувствата потърсиха ми сметка.
Сърцето ми виновно е за всичко -
живееше във твърде тясна клетка
и просто днес политна... като птичка!
Навярно ще ме сметнете за луда -
във парка снимам влюбените гълъби,
и готвя в полунощ (не по принуда),
лица рисувам върху морски жълъди...
А после с името му ги кръщавам
и в стихове описвам лудостта си...
Любов ли е? Ужасно се надявам!
Намерих го без карти и компаси.
А само колко дълго съм го чакала...
Добър, забавен, умен и... поет!
Не ми търсете сметка! Хващам влака
към гара „Обич”!
... Ще е на късмет!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
:*