20.01.2009 г., 17:31

На леглото - ковчегът за живи

1.1K 0 7
Аз не прося от тебе звездите -
искам ти да засветиш за мене,
да танцуваме там, сред лъчите,
 да се слеем с безкрайното време!

Не прося целувки, ни трепет;
да съм ангел за тебе мечтая:
сияещ над сребърен хребет...
на върха бели преспи чертая!

В тях кротко с мене заспиваш,
но сутрин изгряват мечтите,
а Аз не съм там - ти разбираш
колко бързо загасват искрите!

Пак притихнала нощем почивам
на леглото - ковчегът за живи;
дървото със сълзи пропивам
чак дъските му станаха криви!

Но дните са още по-страшни
сред хаоса на гневните мъртви,
убили сърцата си прашни
изгниват в отровните кърви!

Мечтая да бъда безплътна
далечна на празните хора,
всяка душа е  безпътна,
изпълнена само с умора!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси
  • wow страхотно... Black Poetry Style Поздраеления от мен!!!
  • Не е съвсем случайно... но не очаквам да звучи добре,защото брезите за мен са нещо с много специална стойност,но за да е по-близо до скромната аудитория намерих по-подходяща дума - "лъчите".
    Надявам се така да е по-добре и ще огледам за други неясни неща...явно съм прекалила със затварянето на чувствата си зад стените на собствените ми виждания,без да се старая да са разбираеми за останалите.
  • На мен ми хареса,пък!:Харесва ми начина,по който се изразяваш!Смело напред!
  • Притихнала нощем, почивам
    на леглото - ковчегът за живи;
    дървото със сълзи пропивам,
    чак дъските му станаха криви!

    това е готино ... ама не си го казала както трябва ... не всяко легло е ковчег за мъртви ... точно определено легло и "лежане " на такова асоциира със лежането на ..мумия във саркофаг ...


    и " сред брезите " е нахакано само заради римата ... според мен ...


    иначе и аз много много не разбрах за кво иде реч ...


    Дерзай, Ив ...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...