20.01.2009 г., 17:31

На леглото - ковчегът за живи

1.1K 0 7
Аз не прося от тебе звездите -
искам ти да засветиш за мене,
да танцуваме там, сред лъчите,
 да се слеем с безкрайното време!

Не прося целувки, ни трепет;
да съм ангел за тебе мечтая:
сияещ над сребърен хребет...
на върха бели преспи чертая!

В тях кротко с мене заспиваш,
но сутрин изгряват мечтите,
а Аз не съм там - ти разбираш
колко бързо загасват искрите!

Пак притихнала нощем почивам
на леглото - ковчегът за живи;
дървото със сълзи пропивам
чак дъските му станаха криви!

Но дните са още по-страшни
сред хаоса на гневните мъртви,
убили сърцата си прашни
изгниват в отровните кърви!

Мечтая да бъда безплътна
далечна на празните хора,
всяка душа е  безпътна,
изпълнена само с умора!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси
  • wow страхотно... Black Poetry Style Поздраеления от мен!!!
  • Не е съвсем случайно... но не очаквам да звучи добре,защото брезите за мен са нещо с много специална стойност,но за да е по-близо до скромната аудитория намерих по-подходяща дума - "лъчите".
    Надявам се така да е по-добре и ще огледам за други неясни неща...явно съм прекалила със затварянето на чувствата си зад стените на собствените ми виждания,без да се старая да са разбираеми за останалите.
  • На мен ми хареса,пък!:Харесва ми начина,по който се изразяваш!Смело напред!
  • Притихнала нощем, почивам
    на леглото - ковчегът за живи;
    дървото със сълзи пропивам,
    чак дъските му станаха криви!

    това е готино ... ама не си го казала както трябва ... не всяко легло е ковчег за мъртви ... точно определено легло и "лежане " на такова асоциира със лежането на ..мумия във саркофаг ...


    и " сред брезите " е нахакано само заради римата ... според мен ...


    иначе и аз много много не разбрах за кво иде реч ...


    Дерзай, Ив ...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...