На леглото - ковчегът за живи
Аз не прося от тебе звездите -
искам ти да засветиш за мене,
да танцуваме там, сред лъчите,
да се слеем с безкрайното време!
Не прося целувки, ни трепет;
да съм ангел за тебе мечтая:
сияещ над сребърен хребет...
на върха бели преспи чертая!
В тях кротко с мене заспиваш,
но сутрин изгряват мечтите,
а Аз не съм там - ти разбираш
колко бързо загасват искрите!
Пак притихнала нощем почивам
на леглото - ковчегът за живи;
дървото със сълзи пропивам
чак дъските му станаха криви!
Но дните са още по-страшни
сред хаоса на гневните мъртви,
убили сърцата си прашни
изгниват в отровните кърви!
Мечтая да бъда безплътна
далечна на празните хора,
всяка душа е безпътна,
изпълнена само с умора!
искам ти да засветиш за мене,
да танцуваме там, сред лъчите,
да се слеем с безкрайното време!
Не прося целувки, ни трепет;
да съм ангел за тебе мечтая:
сияещ над сребърен хребет...
на върха бели преспи чертая!
В тях кротко с мене заспиваш,
но сутрин изгряват мечтите,
а Аз не съм там - ти разбираш
колко бързо загасват искрите!
Пак притихнала нощем почивам
на леглото - ковчегът за живи;
дървото със сълзи пропивам
чак дъските му станаха криви!
Но дните са още по-страшни
сред хаоса на гневните мъртви,
убили сърцата си прашни
изгниват в отровните кърви!
Мечтая да бъда безплътна
далечна на празните хора,
всяка душа е безпътна,
изпълнена само с умора!
© Ива All rights reserved.
Поздраеления от мен!!!
