На луната
304
0
0
Всред мрак показа се и скри се
и смут в душата ми всели.
Аз трепнах и пред теб разкрих се.
Защо от мен избяга ти?
Потъна в облаците черни,
душата ми потъна в тях.
Проблесне лъч и блесне в мене,
дали не си това ти пак?
Какво говориш празни думи?!
Ще дойде друга, туй го знай.
Макар и все така еднаква,
все пак различна.
Тъй до край.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
