На луната

21 nov 2019, 10:16

Poesía

178 0 0

Всред мрак показа се и скри се

и смут в душата ми всели.

Аз трепнах и пред теб разкрих се.

Защо от мен избяга ти?

Потъна в облаците черни,

душата ми потъна в тях.

Проблесне лъч и блесне в мене,

дали не си това ти пак?

Какво говориш празни думи?!

Ще дойде друга, туй го знай.

Макар и все така еднаква,

все пак различна.

Тъй до край.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.