Nov 21, 2019, 10:16 AM

На луната 

  Poetry
179 0 0

Всред мрак показа се и скри се

и смут в душата ми всели.

Аз трепнах и пред теб разкрих се.

Защо от мен избяга ти?

Потъна в облаците черни,

душата ми потъна в тях.

Проблесне лъч и блесне в мене,

дали не си това ти пак?

Какво говориш празни думи?!

Ще дойде друга, туй го знай.

Макар и все така еднаква,

все пак различна.

Тъй до край.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??