Посвещения - не малко,
споделени мисли,
чуства откровени,
открита топлота,
сърдечност,
душата ми е в изразната благодарна безконечност...
Само ти остана,
все още търся те,
неспособна да те разгадая.
А може би - намерихме се
така различни, да се съчетаем
и смисълът се преоткрива в дните ни
на разностранните копнежи...
Не очакваш и за теб да пиша,
държиш лика си настрана,
забавно ти е да ме наблюдаваш,
аз съм точно там - отсрещната страна,
също като полюсите на кълбото,
стабилни, държат Земята, а нейните недра
завъртат колелото на съдбата.
И времето лети в посока...
Каква е тя?!
И двамата не знаем.
Какво от това?!
Понаучих се от теб - просто да си трая,
течението, за сега, върви добре.
Дали намерихме разковниче на брака,
далеч от подпис, обещание било?!
Свободни сме!
И в свободата 
усетихме се в неразделно цяло,
взаимно си диктуваме...
Едно тяло!
Божествен промисъл,
не ще и нужда да умуваме,
виждаме го в сложния момент,
в който трудно е брашно да мелим заедно,
но става съвършен всеки нов ден!