Apr 24, 2021, 3:31 PM

На любимия, с любов!

  Poetry
633 0 0

Посвещения - не малко,
споделени мисли,
чуства откровени,
открита топлота,
сърдечност,
душата ми е в изразната благодарна безконечност...
Само ти остана,
все още търся те,
неспособна да те разгадая.
А може би - намерихме се
така различни, да се съчетаем
и смисълът се преоткрива в дните ни
на разностранните копнежи...
Не очакваш и за теб да пиша,
държиш лика си настрана,
забавно ти е да ме наблюдаваш,
аз съм точно там - отсрещната страна,
също като полюсите на кълбото,
стабилни, държат Земята, а нейните недра
завъртат колелото на съдбата.
И времето лети в посока...
Каква е тя?!
И двамата не знаем.
Какво от това?!
Понаучих се от теб - просто да си трая,
течението, за сега, върви добре.
Дали намерихме разковниче на брака,
далеч от подпис, обещание било?!
Свободни сме!
И в свободата 
усетихме се в неразделно цяло,
взаимно си диктуваме...
Едно тяло!
Божествен промисъл,
не ще и нужда да умуваме,
виждаме го в сложния момент,
в който трудно е брашно да мелим заедно,
но става съвършен всеки нов ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...