20.05.2012 г., 10:33

На любовта

783 0 2

На любовта

 

На любовта природата велика,

царица на най-светлите ми дни,

будните ми нощи тя разнищва,

с разперени крила над мен бди.

 

Вглеждам се в мълчаливата дъга,

начертала на всекиго живота

към една безкрайна открехната врата

като звезден миг на суетата.

 

На любовта грешницата сладка,

упоила с булото ми вечерта,

на този водовъртеж - съдбата,

се прекланям просто като жена!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ели изкара вече 5 лв.
    А аз така се упоих от булото, че няма и да гласувам, по простата причина, че и двойка е много за това писание...
    Марче, за да имаш претенциите на оценител, първо си поогледай нещата които публикуваш и после разсъждавай над чуждите творби...
    Тук няма да намесвам възрастта, защото тя не е критерии...Петя Дубарова ни напусна на 17...за съжаление...
  • Оценки може да слага всеки регистриран потребител, под всяка творба има две карета- едното за коментар, другото за оценка по шестобалната система. Можете да правите коментар или да поставите оценка, по избор. А можете и двете, но не едновременно, а едно след друго. Ето, сега аз ще публикувам това с натискането на бутон "добави". Когато вече е публикуван коментара, ще мога да Ви поставя и оценка, ако искам. Може да се поставя оценка и без коментар. Само активиралите пакет "автори плюс" могат да виждат кой ги оценява. Другите просто виждат че са получили оценка.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...