На любовта
На любовта природата велика,
царица на най-светлите ми дни,
будните ми нощи тя разнищва,
с разперени крила над мен бди.
Вглеждам се в мълчаливата дъга,
начертала на всекиго живота
към една безкрайна открехната врата
като звезден миг на суетата.
На любовта грешницата сладка,
упоила с булото ми вечерта,
на този водовъртеж - съдбата,
се прекланям просто като жена!
© Мария All rights reserved.
А аз така се упоих от булото, че няма и да гласувам, по простата причина, че и двойка е много за това писание...
Марче, за да имаш претенциите на оценител, първо си поогледай нещата които публикуваш и после разсъждавай над чуждите творби...
Тук няма да намесвам възрастта, защото тя не е критерии...Петя Дубарова ни напусна на 17...за съжаление...