5.01.2011 г., 23:00

На М.

860 0 6

                                       С накриво закопчана риза

                                       и пъстра шапка на цветя,

                                       във мислите ми тихо влизаш

                                       с надежда, радост и мечта.

 

                                       Ухаеш на дъждовен вятър,

                                       на топъл, нежен горски мъх,

                                       с ръце, обгръщащи ме бавно,

                                       докосваш като слънчев дъх.

 

                                       А с погледа си - скрити страсти

                                       рисуваш, сякаш с младостта

                                       опитваш да избягаш трайно

                                       във свят значим - на любовта.

 

                                       С накриво закопчана риза

                                       и пъстра шапка на цветя

                                       в живота ми след теб остави

                                       надежда, радост и мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станимиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...