5 ene 2011, 23:00

На М.

  Poesía
865 0 6

                                       С накриво закопчана риза

                                       и пъстра шапка на цветя,

                                       във мислите ми тихо влизаш

                                       с надежда, радост и мечта.

 

                                       Ухаеш на дъждовен вятър,

                                       на топъл, нежен горски мъх,

                                       с ръце, обгръщащи ме бавно,

                                       докосваш като слънчев дъх.

 

                                       А с погледа си - скрити страсти

                                       рисуваш, сякаш с младостта

                                       опитваш да избягаш трайно

                                       във свят значим - на любовта.

 

                                       С накриво закопчана риза

                                       и пъстра шапка на цветя

                                       в живота ми след теб остави

                                       надежда, радост и мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...