5 ene 2011, 23:00

На М.

  Poesía
864 0 6

                                       С накриво закопчана риза

                                       и пъстра шапка на цветя,

                                       във мислите ми тихо влизаш

                                       с надежда, радост и мечта.

 

                                       Ухаеш на дъждовен вятър,

                                       на топъл, нежен горски мъх,

                                       с ръце, обгръщащи ме бавно,

                                       докосваш като слънчев дъх.

 

                                       А с погледа си - скрити страсти

                                       рисуваш, сякаш с младостта

                                       опитваш да избягаш трайно

                                       във свят значим - на любовта.

 

                                       С накриво закопчана риза

                                       и пъстра шапка на цветя

                                       в живота ми след теб остави

                                       надежда, радост и мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...