С накриво закопчана риза
и пъстра шапка на цветя,
във мислите ми тихо влизаш
с надежда, радост и мечта.
Ухаеш на дъждовен вятър,
на топъл, нежен горски мъх,
с ръце, обгръщащи ме бавно,
докосваш като слънчев дъх.
А с погледа си - скрити страсти
рисуваш, сякаш с младостта
опитваш да избягаш трайно
във свят значим - на любовта.
С накриво закопчана риза
и пъстра шапка на цветя
в живота ми след теб остави
надежда, радост и мечта.
© Валери Станимиров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
