НА М.
Сутрин слънцето изгрява
навярно с теб.
Винаги ли си такава -
една лъжичка мед?
С погледа посяваш
радост в сърцата.
Като твоята усмивка
няма на Земята.
Знаеше ли го преди
или от мен го научи?
Колко ли вървят след теб
като твое вярно куче?
Всеки път пред мен заставаш
неотразима кат' богиня.
Благодаря ти, мила,
за това, че те има.
Искам щастие да срещаш
само по света
и някой да те пази
на хората от завистта!
От сърце ти пожелавам
и моя късмет
за да срещнеш в живота
човек като теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
