На М.
Онемявам, щом усетя, че те губя,
чувствам се безсилна да те спра.
Като буря си в душата ми,
но пак при тебе се завръщам.
И всеки път страхувам се,
че за последен път докосвам теб и твоята любов.
И тогава болката се пръска
на хиляди вселени.
По тялото ми бавно се разлива
и не, не мога да я спра.
Нанизвам във съзнанието си моментите с тебе,
но казвам си, че любовта ни е голяма
и "трябва" не може да ни спре.
Забранявам гордостта да надделее,
защото не сърцето,
а душата ми без тебе ще умре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
