На майка ми
Аз съм пъпната връв,
ти си топла утроба,
но прости ми, че аз,
някак все тъй не смогвам
да съм като теб -
в топла ласка усмивка.
А с две само слова
да ти кажа как искам,
че където си ти,
там ще дойда след време,
но сега ми прости -
да греша - право мое е.
И да искам различното!
И да гоня все дивото!
Та дори и в това -
на кого ли приличам?
Зная някъде там,
във самото начало
си била като мен.
Аз продължавам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румена Румена Всички права запазени
