Румена (Румена Румена)
85 351
10.05.2007 г., 15:05 ч.

На майка ми 

  Поезия
1679 0 13
Благодаря на Булгара от сайта, че повдигна темата за родителите!


Аз съм пъпната връв,
ти си топла утроба,
но прости ми, че аз,
някак все тъй не смогвам
да съм като теб -
в топла ласка усмивка.
А с две само слова
да ти кажа как искам,
че където си ти,
там ще дойда след време,
но сега ми прости -
да греша - право мое е.
И да искам различното!
И да гоня все дивото!
Та дори и в това -
на кого ли приличам?
Зная някъде там,
във самото начало
си била като мен.
Аз продължавам!

© Румена Румена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е втория стих, посветен на майките, който изчитам днес. И двата ме разплакаха. Или аз съм станала много сантиментална, или и двата бяха много хубави... По-вероятно е второто.
    Усмивки...
  • харесва ми
  • Поздрав и от мен!!!
    Такива сме си малко непокорни.Родителите се стремят да ни предпазят от грешките,които те са допускали,затова са такива.Но иначе сигурно си тананикат песничката:
    "...Не съм се изгубил безследно
    щом той ме повтаря,нали..."
  • Много хубав стих!
    Поздрави,Румена!
    Браво!
  • Продължавай, Румена! Пътят е дълъг!Радвам се и за иконите и за човечето ти , което ги рисува!Изкуството и вярата правят хората приятели, особено ако душите им са сродни.
  • Да! Топли ни ласката, за да проддължим!
  • Браво!Браво!Браво!!!!
  • Интересна форма! Хубаво е...
  • Поздравления!
  • Поздрав за откровението!
    Хубав стих!
  • Браво!!!
    Поздрави!
  • Прекрасно си се изразила Румена!
    Всеки се откъсва от пъпната връв и тръгва по собствени пътеки!
    Но майчината и синовната любов винаги остават!
  • браво, Румена! Петя
Предложения
: ??:??