Благодаря на Булгара от сайта, че повдигна темата за родителите!
Аз съм пъпната връв, ти си топла утроба, но прости ми, че аз, някак все тъй не смогвам да съм като теб - в топла ласка усмивка. А с две само слова да ти кажа как искам, че където си ти, там ще дойда след време, но сега ми прости - да греша - право мое е. И да искам различното! И да гоня все дивото! Та дори и в това - на кого ли приличам? Зная някъде там, във самото начало си била като мен. Аз продължавам!
Това е втория стих, посветен на майките, който изчитам днес. И двата ме разплакаха. Или аз съм станала много сантиментална, или и двата бяха много хубави... По-вероятно е второто.
Усмивки...
Поздрав и от мен!!!
Такива сме си малко непокорни.Родителите се стремят да ни предпазят от грешките,които те са допускали,затова са такива.Но иначе сигурно си тананикат песничката:
"...Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря,нали..."
Продължавай, Румена! Пътят е дълъг!Радвам се и за иконите и за човечето ти , което ги рисува!Изкуството и вярата правят хората приятели, особено ако душите им са сродни.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Усмивки...