10 мая 2007 г., 15:05

На майка ми

2K 0 13
Благодаря на Булгара от сайта, че повдигна темата за родителите!


Аз съм пъпната връв,
ти си топла утроба,
но прости ми, че аз,
някак все тъй не смогвам
да съм като теб -
в топла ласка усмивка.
А с две само слова
да ти кажа как искам,
че където си ти,
там ще дойда след време,
но сега ми прости -
да греша - право мое е.
И да искам различното!
И да гоня все дивото!
Та дори и в това -
на кого ли приличам?
Зная някъде там,
във самото начало
си била като мен.
Аз продължавам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румена Румена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е втория стих, посветен на майките, който изчитам днес. И двата ме разплакаха. Или аз съм станала много сантиментална, или и двата бяха много хубави... По-вероятно е второто.
    Усмивки...
  • харесва ми
  • Поздрав и от мен!!!
    Такива сме си малко непокорни.Родителите се стремят да ни предпазят от грешките,които те са допускали,затова са такива.Но иначе сигурно си тананикат песничката:
    "...Не съм се изгубил безследно
    щом той ме повтаря,нали..."
  • Много хубав стих!
    Поздрави,Румена!
    Браво!
  • Продължавай, Румена! Пътят е дълъг!Радвам се и за иконите и за човечето ти , което ги рисува!Изкуството и вярата правят хората приятели, особено ако душите им са сродни.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...