10 мая 2007 г., 15:05

На майка ми

2K 0 13
Благодаря на Булгара от сайта, че повдигна темата за родителите!


Аз съм пъпната връв,
ти си топла утроба,
но прости ми, че аз,
някак все тъй не смогвам
да съм като теб -
в топла ласка усмивка.
А с две само слова
да ти кажа как искам,
че където си ти,
там ще дойда след време,
но сега ми прости -
да греша - право мое е.
И да искам различното!
И да гоня все дивото!
Та дори и в това -
на кого ли приличам?
Зная някъде там,
във самото начало
си била като мен.
Аз продължавам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румена Румена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е втория стих, посветен на майките, който изчитам днес. И двата ме разплакаха. Или аз съм станала много сантиментална, или и двата бяха много хубави... По-вероятно е второто.
    Усмивки...
  • харесва ми
  • Поздрав и от мен!!!
    Такива сме си малко непокорни.Родителите се стремят да ни предпазят от грешките,които те са допускали,затова са такива.Но иначе сигурно си тананикат песничката:
    "...Не съм се изгубил безследно
    щом той ме повтаря,нали..."
  • Много хубав стих!
    Поздрави,Румена!
    Браво!
  • Продължавай, Румена! Пътят е дълъг!Радвам се и за иконите и за човечето ти , което ги рисува!Изкуството и вярата правят хората приятели, особено ако душите им са сродни.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....