25.05.2007 г., 10:48

На майка ми

1.7K 1 5

Една е майката във този свят голям,
която те обича и за теб милее,
която в дни на полет и на срам
за тебе нежност и любов пилее.

Кажи ми, майко моя, що да ти подаря
за твоя слънчев, светъл празник, ясен?
С любов и нежност ли да те даря
или с букет от рози, най-прекрасен?

Приеми от мене, майчице грижовна,
моята любов, излята в кратък стих,
израз на моята признателност синовна,
пред твоя лик прекрасен, нежен, кротък, тих.

септември, 1993г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението е писано преди 14 години,когато майка ми е била все още жива.
  • Божее... Ти да не си на 5 години? Много незряло е. Хм. Вероятно не съм права да критикувам такова твое светло чувство към майка ти... все пак явно мнооого я обичаш
  • Твоята майка е жива,но в друго измерение и тя ти помага да напишеш тези хубави стихове изпълнени със истинска синовна обич...
  • Прекрасен подарък!!!
  • Чудесен дар!
    Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...