Една е майката във този свят голям,
която те обича и за теб милее,
която в дни на полет и на срам
за тебе нежност и любов пилее.
Кажи ми, майко моя, що да ти подаря
за твоя слънчев, светъл празник, ясен?
С любов и нежност ли да те даря
или с букет от рози, най-прекрасен?
Приеми от мене, майчице грижовна,
моята любов, излята в кратък стих,
израз на моята признателност синовна,
пред твоя лик прекрасен, нежен, кротък, тих.
септември, 1993г.
© Виктор Костадинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
