elenabili (Елена Биларева)
298 2386
8.07.2010 г., 0:05 ч.

На майка ми 

  Поезия
642 0 5

Нямам думи. А толкова искам да кажа,
че ми вдъхваш живот - както живото цвете на стая.
Вдъхновение диша от теб на талази.
Имам нужда от теб, ала толкова думи не зная.
Искам днес, вплела слънчево жито в косите,
бездиханна да сбирам дъха на възторжени чайки.
И краката ти, без ни за миг да те питам,
да разхлаждам, когато ти пари под тях, моя майко.
Неграмотни са моите чувства, когато боли те.
Може би ще простиш тази глупава слабост.
Всяко лято оня див аромат на липите
ми говори за теб. И за мен. Като цялост.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно посвещение!
  • И й го казвай, и я прегръщай, и нека още дълги години бъде твоето вдъхновение! Поздрав!
  • "Искам днес, вплела слънчево жито в косите,
    бездиханна да сбирам дъха на възторжени чайки."

    Много е трудно да се пише за най-скъпият човек, справила си се страхотно! И поантата много ми харесва.
  • Благодаря, Ивон!
    Водолея, аз й го прочетох вчера. Честно казано, беше ми доста трудно... Но го направих!
  • Кажи й! Казвай го винаги, това са незаменими мигове!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??