На майка ми

Jul 8, 2010, 12:05 AM

Poetry

643 0 5

Нямам думи. А толкова искам да кажа,
че ми вдъхваш живот - както живото цвете на стая.
Вдъхновение диша от теб на талази.
Имам нужда от теб, ала толкова думи не зная.
Искам днес, вплела слънчево жито в косите,
бездиханна да сбирам дъха на възторжени чайки.
И краката ти, без ни за миг да те питам,
да разхлаждам, когато ти пари под тях, моя майко.
Неграмотни са моите чувства, когато боли те.
Може би ще простиш тази глупава слабост.
Всяко лято оня див аромат на липите
ми говори за теб. И за мен. Като цялост.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Вил (Виолета Зашева)

2010-07-09T10:53:45+03:00

Чудесно посвещение!
adi_adi_adi (Ади)

2010-07-08T14:51:24+03:00

И й го казвай, и я прегръщай, и нека още дълги години бъде твоето вдъхновение! Поздрав!
posh` (Таня Атанасова)

2010-07-08T12:43:20+03:00

"Искам днес, вплела слънчево жито в косите,
бездиханна да сбирам дъха на възторжени чайки."

Много е трудно да се пише за най-скъпият човек, справила си се страхотно! И поантата много ми харесва.
elenabili (Елена Биларева)

2010-07-08T10:36:24+03:00

Благодаря, Ивон!
Водолея, аз й го прочетох вчера. Честно казано, беше ми доста трудно... Но го направих!
vodoleia (Мария)

2010-07-08T09:26:40+03:00

Кажи й! Казвай го винаги, това са незаменими мигове!
Поздрав!