Нямам думи. А толкова искам да кажа,
че ми вдъхваш живот - както живото цвете на стая.
Вдъхновение диша от теб на талази.
Имам нужда от теб, ала толкова думи не зная.
Искам днес, вплела слънчево жито в косите,
бездиханна да сбирам дъха на възторжени чайки.
И краката ти, без ни за миг да те питам,
да разхлаждам, когато ти пари под тях, моя майко.
Неграмотни са моите чувства, когато боли те.
Може би ще простиш тази глупава слабост.
Всяко лято оня див аромат на липите
ми говори за теб. И за мен. Като цялост.