На майка ми
Родих се на този свят, без да зная
как се наричам и кой ще съм аз.
Какъв ли ще бъда? Дали ще мечтая?
Дали ще се радвам, или пък ридая?
Дали ще съм просяк, или пък княз?
Когато бях още книга с корици,
но страници празни, много на брой,
написа ти в мене думи стотици,
обагри душата ми с шарени птици,
изпълни я с вечен ефирен покой.
Когато бях още дъсчицата бяла,
която си нямаше даже лице,
ти колко ли нощи над мене си бдяла
и колко приспивни песни си пяла,
и тихо нашепвала "мило дете..."?
От свойта сърдечност направи ми лик,
изгради от морала си храм вътре в мен
и ето че само за кратичък миг
от чисто сърце посвещавам ти стих
и пред теб се покланям напълно смирен.
За душата ми ти бе богата трапеза,
която отхрани романтичен поет:
(баса го губиш - дяволито се плезя)*
на кой ли му трябва Майка Тереза,
когато си има една като теб?
* Тя каза, че не мога да пиша поезия, (не знае изобщо, че това ми е хоби) според нея, и ако ù посветя нещичко, което да ù се хареса, ще ми даде това, което тя е писала като ученичка. Дано загуби баса!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кавалер Всички права запазени
хареса ми