kesten80 (Кавалер)
45 11
23.03.2011 г., 19:13 ч.

На майка ми 

  Поезия » Оди и поеми
756 1 4

Родих се на този свят, без да зная
как се наричам и кой ще съм аз.
Какъв ли ще бъда? Дали ще мечтая?
Дали ще се радвам, или пък ридая?
Дали ще съм просяк, или пък княз?

Когато бях още книга с корици,
но страници празни, много на брой,
написа ти в мене думи стотици,
обагри душата ми с шарени птици,
изпълни я с вечен ефирен покой.

Когато бях още дъсчицата бяла,
която си нямаше даже лице,
ти колко ли нощи над мене си бдяла
и колко приспивни песни си пяла,
и тихо нашепвала "мило дете..."?

От свойта сърдечност направи ми лик,
изгради от морала си храм вътре в мен
и ето че само за кратичък миг
от чисто сърце посвещавам ти стих
и пред теб се покланям напълно смирен.

За душата ми ти бе богата трапеза,
която отхрани романтичен поет:
(баса го губиш - дяволито се плезя)*
на кой ли му трябва Майка Тереза,
когато си има една като теб?




* Тя каза, че не мога да пиша поезия, (не знае изобщо, че това ми е хоби) според нея, и ако ù посветя нещичко, което да ù се хареса, ще ми даде това, което тя е писала като ученичка. Дано загуби баса!

© Кавалер Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Йеееее,браво,и за стиха и за баса.Поздрав!
  • О, благодаря ви адски много на всички (:

    P.S. Спечелих! До няколко дни най-после ще мога да видя какво е творила тя (:
  • Ако загубиш ,ще значи ,че други някога са загубили много повече.Поздрав!
  • явно е наследство хареса ми
Предложения
: ??:??