На майка ми
На майка ми
Жената, тази старата, е майка ми.
В очите хлътнали видях ù младостта,
в ръцете сбръчкани видях ù обичта,
в косите бели видях ù старостта.
Слизаше бавно по стълбите така,
тежаха ù годините, вече уморени.
Но все ни казваше: "Не се делете,
майчин завет от мене помнете!"
Да можех, майчице, да можех
да върна годините ти млади,
а ние, твоите деца, да бъдем
както във вечерите стари!
Ти песен да ни пееш,
както в отминалите нощи,
а твоят поглед, мамо,
пак в очите ни да свети!
А тази старица, сега която виждам,
да не беше ти, майчице свята.
Държа ти снимката сега в ръката,
чувствам, мамо, че с нея съм силна и богата.
Но теб... те няма, няма, няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
