skitnick (Ники)
34 112
26.11.2009 г., 10:28 ч.

На майка ми 

  Поезия » Друга
838 0 21

На майка ми

 

Беше лято, беше тогава,

когато погребвахме татко.

Ти беше толкова млада

и толкова хубава беше,

а по лицето му гладко

една муха бавно пълзеше.

Във времето спряло

тя насам-натам тичаше

и една сълза от свещта,

облечена в бяло,

по ръката тъжно се стичаше.

Очите ти, удавени в мъка,

за помощ крещяха безмълвно -

него вече го няма,

а брат ми, наскоро покълнал

в корема ти, леко зашава...

 

Сега пак сте заедно -

някъде там,

където всички отиваме,

където е вечното лято

и вечният бряг на душите...

 

© Ники Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно... Останах без думи...
  • Валка, не знам дали ни виждат, но идват в сънищата ни, живеят в сърцата ни и ще умрат истински тогава, когато никой вече не си спомня за тях...
  • Те ни виждат Ники, и винаги са с нас!Оставиха ни хубавите и мили спамени, които помним и ще помним.
    Поздравявам те за тази обич и силата да я пресътвориш в хубав стих!
  • Разтърсващо!!!

    Поклон!
  • Ще замълча...
  • ...!
  • Бог е милостив и справедлив. Вярвай, че твоите родители са заедно и се радват на блаженството на рая!
    Наскоро загубих баща си, но болката не е така силна, защото аз вярвам, че той е на небето и се моли за нас - хората, които обича.
    Не мога да говоря в минало време, защото душата не умира.
    Желая ти кураж!
  • Тъжна епитафия!!!
    След това, което си написал, може само да се помълчи.
    Преклон и почит...
    Бог да ги прости!
    Амин.
  • Поклон!
  • Благодаря още веднъж на всички.

    Изглежда силната мъка ражда понякога и силни думи.
    Помъчих се с няколко реда да предам най-тежката част от живота си, а също така любовта и уважението към най-любимия човек в него.

    Все пак, животът продължава - ценете го и бъдете усмихнати...
  • Поклон...Болката ще утихне, когато се видим с тях на небето.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=170105
  • Пак дойдох. Знаеш ли, трябва да е много горда с такъв син, там, където е вечно лято!
  • !!!
  • страхотно въздействащо стихотворение!
  • Много силно...разтърси ме...
  • Оставам безмълвна...
  • Благодаря на всички, които вече са го прочели или ще го прочетат...
    За съжаление не мога да заключа оценяването.
    Моля, не гласувайте...
  • Красиво...в мъката!
    !!!
  • ...*
  • ...
  • написано е по най-добрия начин.
Предложения
: ??:??