На майка ми
На майка ми
Беше лято, беше тогава,
когато погребвахме татко.
Ти беше толкова млада
и толкова хубава беше,
а по лицето му гладко
една муха бавно пълзеше.
Във времето спряло
тя насам-натам тичаше
и една сълза от свещта,
облечена в бяло,
по ръката тъжно се стичаше.
Очите ти, удавени в мъка,
за помощ крещяха безмълвно -
него вече го няма,
а брат ми, наскоро покълнал
в корема ти, леко зашава...
Сега пак сте заедно -
някъде там,
където всички отиваме,
където е вечното лято
и вечният бряг на душите...
© Ники All rights reserved.
