На майка ми
Не изрекох пред тебе "обичам те",
не прегърнах те с топла ръка...
И затворена в свойто чистилище,
не поисках да видя твоя ад...
A се имах за непогрешима,
за идеалната дъщеря...
Днес разбирам, че всъщност съм била
толкова безсърдечна и зла.
Дума на упрек от теб не излезе,
не изрече"видя ли", "аз ти казах", "недей",
всеки мой избор - и грешен, и верен,
ти приемаше и вярваше в мен.
Днес, когато край мене те няма,
ме изпълват и болка, и срам -
толкова малко ти трябваше, мамо,
а аз и него не можах да ти дам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Русева Всички права запазени
