Не изрекох пред тебе "обичам те",

не прегърнах  те с топла ръка...

И затворена в свойто чистилище,

не поисках да видя твоя ад...

A се имах за непогрешима,

за идеалната дъщеря...

Днес разбирам, че всъщност съм била

толкова безсърдечна и зла.

Дума на упрек от теб не излезе,

не изрече"видя ли", "аз ти казах", "недей",

всеки мой избор - и грешен, и верен,

ти приемаше и вярваше в мен.

Днес, когато край мене те няма,

ме изпълват и болка, и срам -

толкова малко ти трябваше, мамо,

а аз и него не можах да ти дам...