На Майките
Светът огромен, казват, бил... Не вярвам,
щом с две ръце прегръщам го щастлива.
Тъма ли? Светлина навред огрява,
танцуват пеперудите игриви.
И днес денят е празнично различен:
по-ярки са цветчетата в лехата,
по-весели отвсякога са птичките,
по-сини са над мене небесата,
по-вкусен е сладкишът от череши,
по-мъдри са словата от романите,
по-искрени - молбите ми горещи,
с усмивка срещам гостите неканени.
А ти си тук, до мене сладко пееш
и гледаш ме с очички закачливо.
Да ходиш сам не можеш, но умееш
да ме направиш истински щастлива.
И знам добре - каквото и да става,
за теб ще съм опора и закрила.
До сетен дъх с любов ще те дарявам,
от теб поела воля, вяра, сила.
Светът огромен, казват, бил... Не вярвам.
Светът ми метър-два пред мене тича.
С усмивка и утеха ще те сгрявам,
да помниш, че безкрайно те обичам!!!
© Яна Всички права запазени