13.03.2005 г., 8:28 ч.

На мама 

  Поезия
1466 0 4


Прости ми майчице любима,
че не бях добрата дъщеря.
Просто минаха години
и повтарям твоята съдба.

Неусетно някак остарявам
големи са и моите деца,
надежди,
радост им дарявам
и приятелство със песента.

Ласките, които аз получих,
мечтаейки си тайно във нощта…
От живота много аз научих
-
да не скривам в тайна любовта…

Благодаря ти майчице любима,
защото ме дари със доброта,
която да раздавам зиме,
за да стопля нечия душа…

Пътеките отдавна са различни,
но душата ти живее в мен
и в съня си аз ще се завръщам,
за да съм завинаги до теб.

© Надя Вълканова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??