На мама
Прости ми майчице любима,
че не бях добрата дъщеря.
Просто минаха години
и повтарям твоята съдба.
Неусетно някак остарявам
големи са и моите деца,
надежди, радост им дарявам
и приятелство със песента.
Ласките, които аз получих,
мечтаейки си тайно във нощта…
От живота много аз научих -
да не скривам в тайна любовта…
Благодаря ти майчице любима,
защото ме дари със доброта,
която да раздавам зиме,
за да стопля нечия душа…
Пътеките отдавна са различни,
но душата ти живее в мен
и в съня си аз ще се завръщам,
за да съм завинаги до теб.
© Надя Вълканова All rights reserved.
