НА МАМА
НА МАМА
Косите побеляха от годините.
Аз също допринесох за това.
С безкрайните дилеми аз на времето
отпивах мъдростта от твоите слова.
Ръцете ти треперещи, набръчкани,
ме приютяваха в нещастните ми дни.
Когато аз се радвах като птичките,
пак галеха те моите коси.
Сърцето ти огромен пухен облак.
Даряваше ми обич всеки ден.
Дали ти казвах всеки ден, че те обичам?
Мамо, приеми целувките от мен!
Остаряваш, но не се променяш.
Продължаваш да си ми прозорец към света.
Отвори обятията си отново
и приеми там блудната си дъщеря!
24.06.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мириам Всички права запазени
