cherry74 (Мириам )
47 86
Jun 28, 2007, 8:32 AM

НА МАМА 

  Poetry
763 0 4

НА МАМА

Косите побеляха от годините.

Аз също допринесох за това.

С безкрайните дилеми аз на времето

отпивах мъдростта от твоите слова.

Ръцете ти треперещи, набръчкани,

ме приютяваха в нещастните ми дни.

Когато аз се радвах като птичките,

пак галеха те моите коси.

Сърцето ти огромен пухен облак.

Даряваше ми обич всеки ден.

Дали ти казвах всеки ден, че те обичам?

Мамо, приеми целувките от мен!

Остаряваш, но не се променяш.

Продължаваш да си ми прозорец към света.

Отвори обятията си отново

и приеми там блудната си дъщеря!

24.06.2007

© Мириам All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??