cherry74 (Мириам ) cherry74 (Мириам )
47
Jun 28, 2007, 8:32 AM

НА МАМА

  Poetry
1K 0 4

НА МАМА

Косите побеляха от годините.

Аз също допринесох за това.

С безкрайните дилеми аз на времето

отпивах мъдростта от твоите слова.

Ръцете ти треперещи, набръчкани,

ме приютяваха в нещастните ми дни.

Когато аз се радвах като птичките,

пак галеха те моите коси.

Сърцето ти огромен пухен облак.

Даряваше ми обич всеки ден.

Дали ти казвах всеки ден, че те обичам?

Мамо, приеми целувките от мен!

Остаряваш, но не се променяш.

Продължаваш да си ми прозорец към света.

Отвори обятията си отново

и приеми там блудната си дъщеря!

24.06.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0