5.05.2015 г., 19:26

На мама

477 0 0

На мама

 

Моя вечна опора - паметта на дедите ми.
Неподкупна и вярна - на душата ми птицата.
Безрезервна утеха – светлината на храма.
Две ръце уморени – за детето в мен, Рая.
Любовта ти е вечна, всяка болка лекува,
във очите ти свети и в сърцето будува.
Урагани поемаш, сила с шепи ми даваш.
Уж съм вече голяма, моя вяра оставаш.
Топъл дом да се върна – песента на сърцето
и крила, за да тръгна да летя надалеко.
Моя вечна опора в морно мъничко тяло.
Моят стълб на човечност. Знай, обичам те, мамо.


Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...