27.08.2018 г., 18:01 ч.

На мама 

  Поезия
391 2 5

Толкова мъничка е станала мама,

Че вече не аз в нейните,
А тя във моите прегръдки се побира…
И толкова крехки са станали ръцете й,
Че вече не тя,
А аз милвам лицето й…
Вече аз разресвам косите на мама
И леглото й сутрин оправям,
И вечерята вечер й приготвям
И на гарата я чакам да дойде…
Толкова мъничка е станала мама,
А аз все я чакам да дойде…
Да стана пак аз малко дете
С постоянно обелени колене
И с почерняло от слънцето лице…
Чакам я,
Чакам я, мама,
Да дойде и да ми каже,
Че всичко мога да направя!
Че винаги ще съм нейното малко дете,
С голямо сърце,
С големи мечти
И че няма защо да плача,
Защото тя мен винаги на гарата ще чака!

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??