Толкова мъничка е станала мама,
Че вече не аз в нейните,
А тя във моите прегръдки се побира…
И толкова крехки са станали ръцете й,
Че вече не тя,
А аз милвам лицето й…
Вече аз разресвам косите на мама
И леглото й сутрин оправям,
И вечерята вечер й приготвям
И на гарата я чакам да дойде…
Толкова мъничка е станала мама,
А аз все я чакам да дойде… ...