На мама

1.02.2020 г., 0:51 ч.

Поезия » Друга

741 0 0

Времето не заличава
от сърцето твоя лик красив
и прекрасните моменти,
избледняващи в делника ни сив.
Липсваш ми ти, мила мамо,
често те усещам аз до мен
кацнала на моето рамо
като ангел нежно бял, свещен.
Чувствам твоята прегръдка,
а сълзите ни се сливат в тишина
и отпивам малка глътка,
за да отмия тази празнота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На мама

Искате да прочетете повече?

Предложения