Времето не заличава
от сърцето твоя лик красив
и прекрасните моменти,
избледняващи в делника ни сив.
Липсваш ми ти, мила мамо,
често те усещам аз до мен
кацнала на моето рамо
като ангел нежно бял, свещен.
Чувствам твоята прегръдка,
а сълзите ни се сливат в тишина
и отпивам малка глътка,
за да отмия тази празнота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up