26.11.2014 г., 22:27

На Мама /две години без мама/

1.4K 0 3

                          Свещи паля,

                          на теб се моля,

                          ти, Бога в мен роди,

                          усмивката ти вечна,

                          топли в мразовити дни!

                          Думите ти чувам,

                          гласът ти зове:

                          ,,нищо не е вечно,

                          но след теб остава

                          едно голямо сърце!

                          Нося те във мене,

                          нежност,топлина,

                          зная, че това е 

                          твойта светлина!

                          Учи ме на сила и човещина,

                          всичко да обичам,

                          аз на таз земя,

                          грешките, човешки в миг да простя,

                          за което казвам “Благодаря!,,

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бонка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...