Nov 26, 2014, 10:27 PM

На Мама /две години без мама/

  Poetry
1.4K 0 3

                          Свещи паля,

                          на теб се моля,

                          ти, Бога в мен роди,

                          усмивката ти вечна,

                          топли в мразовити дни!

                          Думите ти чувам,

                          гласът ти зове:

                          ,,нищо не е вечно,

                          но след теб остава

                          едно голямо сърце!

                          Нося те във мене,

                          нежност,топлина,

                          зная, че това е 

                          твойта светлина!

                          Учи ме на сила и човещина,

                          всичко да обичам,

                          аз на таз земя,

                          грешките, човешки в миг да простя,

                          за което казвам “Благодаря!,,

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бонка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...