Nov 26, 2014, 10:27 PM

На Мама /две години без мама/

  Poetry
1.4K 0 3

                          Свещи паля,

                          на теб се моля,

                          ти, Бога в мен роди,

                          усмивката ти вечна,

                          топли в мразовити дни!

                          Думите ти чувам,

                          гласът ти зове:

                          ,,нищо не е вечно,

                          но след теб остава

                          едно голямо сърце!

                          Нося те във мене,

                          нежност,топлина,

                          зная, че това е 

                          твойта светлина!

                          Учи ме на сила и човещина,

                          всичко да обичам,

                          аз на таз земя,

                          грешките, човешки в миг да простя,

                          за което казвам “Благодаря!,,

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бонка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...