26 nov 2014, 22:27

На Мама /две години без мама/

  Poesía
1.4K 0 3

                          Свещи паля,

                          на теб се моля,

                          ти, Бога в мен роди,

                          усмивката ти вечна,

                          топли в мразовити дни!

                          Думите ти чувам,

                          гласът ти зове:

                          ,,нищо не е вечно,

                          но след теб остава

                          едно голямо сърце!

                          Нося те във мене,

                          нежност,топлина,

                          зная, че това е 

                          твойта светлина!

                          Учи ме на сила и човещина,

                          всичко да обичам,

                          аз на таз земя,

                          грешките, човешки в миг да простя,

                          за което казвам “Благодаря!,,

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бонка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...