На мама - Снежно
Снежинките си имат майка,
изпратила ги с тъга.
Създала ги с любов, да бъдат
за други радост, светлина...
Ти, моя майчице, създала
живот, достойно награден.
На колене съдбата ти дължи похвала -
винаги да си до мен.
В снега вървейки все си мисля,
че някога ще се стопим,
като снежинки ще изчезнем,
но няма да се разделим.
Снегът ще дава нови срещи,
снежинките - онази топлина,
която палейки гореща,
ще преминава от майка в дъщеря...
30.12.1994 г.
(Изрових го от тефтера... Мило ми стана, спомняйки си случая, така искам пак да съм дете... при мама...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
