danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Jan 22, 2008, 6:15 PM

На мама - Снежно

  Poetry
708 0 5

Снежинките си имат майка,

изпратила ги с тъга.

Създала ги с любов, да бъдат

за други радост, светлина...

Ти, моя майчице, създала

живот, достойно награден.

На колене съдбата ти дължи похвала -

винаги да си до мен.

В снега  вървейки все си мисля,

че някога ще се стопим,

като снежинки ще изчезнем,

но няма да се разделим.

Снегът ще дава нови срещи,

снежинките - онази топлина,

която палейки гореща,

ще  преминава от майка в дъщеря...

 

30.12.1994 г.

(Изрових го от  тефтера... Мило ми стана, спомняйки си случая, така искам пак да съм дете... при мама...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0