На мама - Снежно
Снежинките си имат майка,
изпратила ги с тъга.
Създала ги с любов, да бъдат
за други радост, светлина...
Ти, моя майчице, създала
живот, достойно награден.
На колене съдбата ти дължи похвала -
винаги да си до мен.
В снега вървейки все си мисля,
че някога ще се стопим,
като снежинки ще изчезнем,
но няма да се разделим.
Снегът ще дава нови срещи,
снежинките - онази топлина,
която палейки гореща,
ще преминава от майка в дъщеря...
30.12.1994 г.
(Изрових го от тефтера... Мило ми стана, спомняйки си случая, така искам пак да съм дете... при мама...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
