Реших да пея тази нощ,
на твоя праг...
- O , Мариана!
Очите ти са остър нож -
сърцето ми, сега, е рана
и в кръв кърви, а песента,
изстисква капките му в стих.
Очите ти са две слънца -
стихът, на тях го посветих.
Уви, безмълвна е нощта -
в догадки чезне любовта.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени