На Мариана

Poetry

780 0 3

Реших да пея тази нощ,

на твоя праг...

- O , Мариана!

Очите ти са остър нож -

сърцето ми, сега, е рана

и в кръв кърви, а песента,

изстисква капките му в стих.

Очите ти са две слънца -

стихът, на тях го посветих.

Уви, безмълвна е нощта -

в догадки чезне любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

casillas (Христина Николова)

Много е хубаво,но и тъжно.

2011-07-12T14:23:57+03:00
Na-aN (Милена)

Хубав стих!

2007-06-05T18:30:14+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Велико!- и истинско.

2007-06-05T12:39:09+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0