На Мариана

Poetry

781 0 3

Реших да пея тази нощ,

на твоя праг...

- O , Мариана!

Очите ти са остър нож -

сърцето ми, сега, е рана

и в кръв кърви, а песента,

изстисква капките му в стих.

Очите ти са две слънца -

стихът, на тях го посветих.

Уви, безмълвна е нощта -

в догадки чезне любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

casillas (Христина Николова)

Много е хубаво,но и тъжно.

2011-07-12T14:23:57+03:00
Na-aN (Милена)

Хубав стих!

2007-06-05T18:30:14+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Велико!- и истинско.

2007-06-05T12:39:09+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0