Спокойствие.
Колко са пропуснатите часове?
Колко ли са пропиляните ни дни?
Колко нощи съм споделяла със студеното легло?
Колко пъти ти си бил далеч от мен?
Нима вярваш, че животът трае вечно?
Че часовникът ще спре заради теб?
Заради нашата любов...
Недей,
наивно е да го мечтаеш.
Спри при мен.
Легни до мен.
Отдай се на милувките ми.
Забрави за всичко.
За настъпващия ден...
Не забравяй да ме целунеш
преди за работа да тръгнеш.
Не забравяй да ми подариш
откраднат миг в настъпващото утро.
Не ме оставяй сама.
Не ме оставяй в лапите на самота.
Там ми е студено.
Безпощадно.
Отделя ме от душата ми.
Хладно.
Реже като с нож.
Любовта ни...
Не ме оставяй.
Не ме забравяй.
Не ме разлюбвай.
Мой ти остани 
в леглото нежно.
Сред цветята настоящето си забрави.
Бъдещето без значение.
Миналото в акордите на отегчение.
Там те няма.
Искам те сега.
Сега живея.
Надявам се с теб до края...