Mar 19, 2008, 11:42 AM

На Мечо

  Poetry » Love
719 0 0
Спокойствие.
Колко са пропуснатите часове?
Колко ли са пропиляните ни дни?
Колко нощи съм споделяла със студеното легло?
Колко пъти ти си бил далеч от мен?
Нима вярваш, че животът трае вечно?
Че часовникът ще спре заради теб?
Заради нашата любов...
Недей,
наивно е да го мечтаеш.
Спри при мен.
Легни до мен.
Отдай се на милувките ми.
Забрави за всичко.
За настъпващия ден...
Не забравяй да ме целунеш
преди за работа да тръгнеш.
Не забравяй да ми подариш
откраднат миг в настъпващото утро.
Не ме оставяй сама.
Не ме оставяй в лапите на самота.
Там ми е студено.
Безпощадно.
Отделя ме от душата ми.
Хладно.
Реже като с нож.
Любовта ни...
Не ме оставяй.
Не ме забравяй.
Не ме разлюбвай.
Мой ти остани 
в леглото нежно.
Сред цветята настоящето си забрави.
Бъдещето без значение.
Миналото в акордите на отегчение.
Там те няма.
Искам те сега.
Сега живея.
Надявам се с теб до края...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...