Mar 19, 2008, 11:42 AM

На Мечо

  Poetry » Love
718 0 0
Спокойствие.
Колко са пропуснатите часове?
Колко ли са пропиляните ни дни?
Колко нощи съм споделяла със студеното легло?
Колко пъти ти си бил далеч от мен?
Нима вярваш, че животът трае вечно?
Че часовникът ще спре заради теб?
Заради нашата любов...
Недей,
наивно е да го мечтаеш.
Спри при мен.
Легни до мен.
Отдай се на милувките ми.
Забрави за всичко.
За настъпващия ден...
Не забравяй да ме целунеш
преди за работа да тръгнеш.
Не забравяй да ми подариш
откраднат миг в настъпващото утро.
Не ме оставяй сама.
Не ме оставяй в лапите на самота.
Там ми е студено.
Безпощадно.
Отделя ме от душата ми.
Хладно.
Реже като с нож.
Любовта ни...
Не ме оставяй.
Не ме забравяй.
Не ме разлюбвай.
Мой ти остани 
в леглото нежно.
Сред цветята настоящето си забрави.
Бъдещето без значение.
Миналото в акордите на отегчение.
Там те няма.
Искам те сега.
Сега живея.
Надявам се с теб до края...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...