На мегдана

НА МЕГДАНА

А някога на същия мегдан

пристигнали разпенени коне

и черните ездачи с ятаган

избрали между младите мъже

един от тях да бъде даден за курбан

и никой не промълвил даже звук.

Но изведнъж отгоре заваляло,

а сняг не бил се спускал тук.

Във летен ден, столетие цяло,

мома Милена дръпнала пищов

на някакъв османин от силяха,

застанала пред своята любов,

че друго има ли си сиромаха.

Курбанът станал, екнала стрелба

и писъци дълбоки, нечовешки,

останали ръката във ръка

два трупа - на момиче и момчешки.

И разпокъсан, разпилян гердан,

от бяла шия чакан армаган.

Разправят, от тогаз под тоз балкан,

хоро веднъж че само са играли,

но често зарад свобода за бран

тук пушки и пищови са гърмяли.

Вървя самин по стария мегдан,

събирам разпилените мъниста,

на дъщеря си с клетва ще ги дам,

да пази себе си и обичта си чиста.